По думите на Никола Цокев, пряк потомък на рода Прошек, който бе водещ на тържествената вечер: „Братята Прошек мечтаеха за същото бъдеще за Чешката република, както българите за България – свободна държава. За разлика от тогавашните чехи обаче, в България те видяха възможност да реализират тази мечта, може би не за своя собствен, но все пак за един много близък до техния народ.“

Част от програмата беше прожекция на документален филм за живота и наследството на двамата братя, последвана от музикалното изпълнение на талантливия млад пианист Ангел Ялачков. Вечерта продължи в приятелска атмосфера с наливна бира и лека почерпка. Събитието срещна изключителен отзвук. Сред гостите присъстваха посланикът на Словакия в България, Васил Гривна, и кметът на район „Средец“, Трайчо Трайков.

Братя Прошек – исторически контекст

Иржи (Георги) Прошек е роден на 25 декември 1847 г. в Бероун като син на обущар и пианистка. Получава бакалавърска степен по машиностроене в Политехническия институт в Прага. По време на следването си установява контакти с млади хора от България, като например поддържа много близки отношения с Иван Драсов – един от най-близките приятели на революционния поет Христо Ботев. По-късно Прошек се сприятелява и с Петър Ив. Берковски – революционер, който го запознава с българския език.

След като завършва следването си през 1869 г., Иржи Прошек пристига в България, където се установява в село Алмали (днес село Ябълково) заедно с други чешки и полски инженери. След като се сближава с представители на тайния революционен комитет в региона, заедно основават Славянския дом, който включва училище и библиотека. Под претекст за образователни дейности Прошек основава първия международен таен революционен комитет. Подобно на българските патриоти, той копнее за освобождението на българския народ от вековното османско владичество. През 1876 г. започва да работи като репортер в европейски издания, като с работата си допринася за информирането на останалите европейски страни за събитията в България.

Прошек дори активно се включва в Руско-турската освободителна война. Заедно със свои съмишленици той демонтира 200 км релси над Одрин, заради което османската армия не успява навреме да  преразпредели силите си към прохода Шипка. Това оказва ключово влияние върху изхода от битката.

След Освобождението Иржи Прошек се установява в София. Той е първият стенограф на Народното събрание. Основател и член е на Славянската беседа и на сдружението „Чех“ (1892), известно време ръководи списанието „Чешки сокол“, а също така е съосновател на ловния клуб „Сокол“ и на Българското сдружение на инженерите и архитектите.

През 1878 г. в България пристига и брат му Теодор (Богдан) Прошек (роден през 1858 г. в Берун). През 1884 г. двамата построяват най-модерната пивоварна на Балканите по това време – първата сграда в България с електричество и собствен генератор. Братя Прошек построяват и първата печатница в София, където освен вестници се печатат и документи за царския дворец и правителствените институции. Сред най-известните запазени обекти на семейство Прошек са Орлов мост и Лъвов мост в София. В тяхното изграждане участва и братовчедът им Вацлав.

Братя Прошек умират през 1905 г., само месец един след друг. Погребани са в Централните католически гробища в София.