Темата за политическите затворници е изключително релевантна както за Чешката република, така и за България, тъй като и двете страни имат опит с тоталитарни режими – опит, който в никакъв случай не бива да бъде забравен. Именно това е и причината на плакатите на изложбата да липсват историите на най-влиятелните или най-медийно известните личности. Изложбата показва, че обикновени хора като Нариман Джелял, Людмила Хюсеинова, Ирина Данилович, Мария Калесникава, Волха Лойка, Арсений Турбин и Надежда Росинская не са станали политически затворници, защото са представлявали сериозна заплаха за руските или белоруските режими, а единствено защото не са могли да останат безразлични към случващото се в тяхната родина.

Изложбата бе представена на българската публика лично от директора на чешкия фестивал „Един свят“, Онджрей Каменицки, който пое ролята на член на журито в програмата на „София Документал“, чиято задача бе да избере най-добрия филм на фестивала. Присъствието му помогна на българските зрители да се запознаят по-подробно с чешката хуманистична традиция и ролята на човешките права в чешката международна политика.